SKIING IN WHISTLER, BC, CANADA 2, NOV.- DEC. 2014

       We bought Time share in 1998 in Whistler, BC, and Canada for Thanksgiving week (last week of November) for 99 years. We drive there to do skiing every year this time of the year. There is always snow on both Whistler and Black Comb Mountains good for skiing. I always do skiing last 17 years with somebody -relatives or friends. This year my company were our family friend Radka (check American) and like last year Iva, the daughter of our best friends in USA Sasho and Sylva. Iva came especially for skiing from Connecticut, New England. First 3 days was raining, but the snow was good for skiing. Only we were totally wet and dried our ski costumes in the Dryer. But lasts 3 days the temperature fall down from ((+1)-(+3) to (-12)-(-23)) C on the ski runs. Every slope was transferred from snow run to ice run, covered by thin snow. It was very difficult, but we all skiers did skiing never mind of the weather conditions. There were skiers from England, Germany, Australia, New Zeeland, Montreal, Quebec and Vancouver, BC   and mostly from Seattle, WA, because this is the longest Holyday Vacation in USA - 4 days. Some people came like us for a full week. We were lucky too for the good road conditions. There was no any snow on the roads, only on the top of the Mountains. The distance is only 215 miles (346 km) one direction. Normal driving time is 4 hours (+ waiting 15-30 min. on the border). Whistler, BC is 49 Degrees North Latitude, Seattle,WA – 47 Degrееs  (Sofia, BG – 42  Degrееs).The driving is on I-5 in USA and SR 75 and I-1 -around Vancouver, BC and I 99 in the mountains North of Vancouver, BC  in Canada. It was wonderful winter vacation. Next year we will go again, like every year till now, until we can do driving and skiing…

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             

                                                                                         

   

 

 

 

     Ние купихме предплатена ваканция за 99 години в Уистлър, Британска Колумбия, Канада за Седмицата на Благодарността  (последната Седмица на Ноември). Ходиме с кола да караме ски всяка година по това време. Там има винаги сняг на двете планини – Уистлър и Черния Гребен, добър за пързаляне със ски. Аз винаги карам ски през последните 17 години с някого – роднини или приятели. Тази година моята компания бяха нашата семейна приятелка Радка (от чешки произход) и както миналата година  - Ива, дъщерята на нашите най-добри приятели тук в САЩ – Сашо и Силва. Ива дойде специално да кара ски от Кънектикът, Нова Англия (на североизточниа бряг на САЩ на Атлантика). Първите 3 дни валеше дъжд, но снегът  беше добър за ски.Само, че ние бяхме изцяло мокри на връщане и трябваше да си сушиме скиопските дрехи в сушилната (пералната машина).Но последните 3 дни температурите паднаха от (+1) – (+3 ) до ((-13) – (-23) градуса по Целзий на ски пистите. Всеки склон беше превърнат от снежна писта  в ледена пързалка, покрита с тънък снняг (на места). Беше много трудно, но ние скиорите се пързаляхме независимо от атмосферните условия. Имаше скиори от Англия, Германия,Австралия, Нова Зеландия, Монтреал, Квебек и Ванкувър, Британска Колумбия  и най-много от Сиатъл, щата Вашингтон, защото това е най-дългият официален празник в САЩ – 4 дни (от четвъртък до неделя).Някои хора дойдоха като нас за цяла седмица.Ние бяхме късметлии също за добрите пътни условия.Нямаше никакъв сняг по пътната настилка, само по най-високите части на планините наоколо. Разстоянието  от Сиатъл до Уистлър е само 215 мили (346 км) в едната посока. Нормалното време за пътуване с кола е около 4 часа (+15 до 30 мин.чакане  на границата). Уистлер,Британска Колумбия  е на 49 град.Северна ширина, Сиатъл – на  47 град., а София, България - на 42 град. Пътуването е по Магистрала Ай 5 в САЩ и Магистрали 75 до и Ай 1 около Ванкувър и шосе 99 в планините северно от Ванкувър. Беше една чудесна зимна ваканция.Следващата година ще отидеме отново, както всяка година до сега, докато можеме да караме кола и ски....

 

 

 

 

SOFIA AND GARCHINOVO, BULGARIA 7, AUG.-SEPT. 2014

 Last 19 years we travel back to Sofia and Bulgaria every 3 years on vacation. My wife  – in September-October, me – on May-June. Last year was my turn, next year - will be to my wife.. This year I had to travel on business extraordinary for 3 weeks in the end of August and first half of September. My sister Tz was already there from the beginning of May. She arranged our business and I went to complete it. The job was for 2-3 days and I had enough time to meet again all my friends and relatives, leaving there in Sofia and Garchinovo, my place of birth. I started in Sofia from having lunch with my wife’s sister Mr and my brother in low Iv and visited their villa in Gorna Bania. Next in row were my sister’s mountain yard in Kniajevo, around Sofia and our good family friends Pp. and Em. in their house in Kniajevo too. We ate fresh tomatoes from their garden and delicious food, prepared by Pp.. First weekend we with my sister visited the apartment of my younger best friend in Sofia Vz. and his wife Kr. and enjoyed diner entertained by their 5 years beautiful daughter Kl.-Ml, dancing all the evening, dressed with the new dresses form USA. On next Tuesday I met my good friend from Angola (1986-88) Pv . He brought me in his new small Peugeot diesel car to the Fish restaurant "Zlatnata Ribka"; (The Golden fish) on the way to Samokov near Kokaliane village. We ate baked fish in special pod “Keremida” which is their only trade mark. Nobody can make testier fish baked. We met the mother of Sv (our best friends in Seattle Sv and Ssh) in the favorite small restaurant of my sister on the market of Krasno selo. I succeed to visit all our family friends Ll, Kt, Ir, Pz and Mk in their apartments and had delicious lunches or diners with them. I succeed to spend one full afternoon with my best friend from Univesiciy Nk in his apartment in Mladost-3. Next day he was driving to Pomorie to his summer house at seaside. A called to my another good friends from University:  Mk, Rb, Gd and Hr Pv and they arranged some meeting in their traditional for last 5 years meetings of retired physicist  restaurant ”Divaka”, Were invited also  3 of our lady friends-colleges Vn, Er and Mr. Three days of my last  week in Bulgaria we with my sister spent in the country in our place of birth Garchinovo Village in the house of our 1st cousin Hr, my age and his younger wife Ks.We met there his cousin Gg and his wife too in their family house. Everywhere we were met with tasty food like: shop salad;, “lukanka” or “sudjuk” and  drink, the Bulgarian trade mark “Rakia” (schnapps or grappa) made by distillation of Grapes or fruits, like plumbs, apricots, apples etc.The only presents I brought in USA from Bulgaria were  8-10 pieces of lukanka and sudjuk and 7-8 bottles of Rakia. You can’t by them in Seattle. Too far away from Bulgaria. After completing our business in the town of Popovo (where I graduated high school in 1955) we came back to Sofia. After 2 days I was delivered back to the airport of Sofia by Vz and Kl- Ml (they always meet me and send me back by his car), took the plane back to Seattle, through Berlin, Frankfurt and Philadelphia. It was long 28 hrs journey but I was in full satisfied from this extraordinary journey to Bulgaria. It was 7th in row for last 19.5 years, leaving in Seattle, WA, USA. My grandfather Nick lived and died in USA, without going back to Bulgaria for all 51 years (1914-1965), leaving here in Alton, ILL.  I am sorry, i didn't carry everywhere my new small digital camera or I hadn't taken in all my meetings photos, because I did this last year. They are included in my lats year albums. Nobody changed for such a short time. Some of my photos this year are included in the present blog, mostly of the city of Sofia.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.

Последните 19 години пътуваме обратно към София и България на всеки 3 години във ваканция. Жена ми – през септември-октомври, аз – през май-юни. Миналата година беше мой ред, следващата година - ще бъде на жена ми. Тази година трябваше да пътувам по бизнес извънредно за 3 седмици в края на август и първата половина на септември. Моята сестра бе вече там от началото на май. Тя уреди нашия бизнес и аз отидох да го завършим. Работата бе за 2-3 дни и имах достатъчно време да се срещна отново с всички мои приятели и роднини там в София и Гърчиново – родното ми място. Започнах в София с обяд със сестрата на жема ми и баджанака ми и посетих вилата им в Горна баня. Следващият ред беше на сестра ми. Отидохме до вилното им място в края на Kняжево, около София. Отбихме се до нашите нашите добри по-млади семейни приятели инженери в къщата им в Kняжево в планината . Там ядохме пресни домати от тяхната градина с домашна сливова ракия и вкусна храна, приготвена от домакинята.

Първия уикенд със сестра ми посетихме апартамента на моят млад най-добър приятел в София и съпругата му. Докато вечеряхме 5 годишната му дъщеричка ни забавляваше, като танцуваше, облечена в новата си покличка, донесена от Америка. На следващия вторник срещнах мой добър приятел от Ангола (1986-88) . Той ме заведе с новата си малка Peugeot дизелова кола в рибния Ресторант Златната рибка по пътя към Самоков близо до село Кокаляне. Ядохме печена риба на "Keремида", която е само тяхна търговска марка. Никой не може да приготви по-вкусна риба печена. Ние се срещнахме и с майката на нашите най-добри приятели в Сиатъл в любимото на сестра ми “Бира-скара” малко ресторантче на пазара на Красно село. Успях да посетя и всички наши семейни приятели в апартаментите им. Имаше много вкусни обеди или вечери с тях. Успях да прекарат един цял следобед с моя най-добър приятел физик от Университета в апартамента им в ж.к. Младост-3. На следващия ден той заминааше към Поморие към лятната им къща на морето. Обадих се и на другите ми приятели от Университета и те веднага уредиха среща в тяхното традиционно за последните 5 години заведение на пенсионираните физици - Ресторант "Дивака". Бяха поканени също и 3 дами приятелки-колежи. Три дни от последната седмица в България, ние със сестра ми, прекарахме в нашето родно село Гърчиново в къщата на нашия първи братовчед – пенсионирам полковник и по-младата му му жена. Там посетихме братовчед му и съпругата му също в тяхната фамилна къща. Навсякъде масите бяхме изпълнени с вкусна храна като: Шопска салата, луканка или суджук и напитки -, домашна Ракия, направена от дестилация на грозде или плодове, като круши, праскови,кайсии, ябълки и др. Единствените подаръци, които донесох в САЩ от България бяха: 8-10 парчета луканка и суджук и 7-8 бутилки ракия. Не можете да ги купите в Сиатъл. Твърде далече от България. След завършване на нашия бизнес в град Попово (където завърших гимназия през 1955 г.) се върнахме в София. След 2 дни бях закаран обратно на летище София от моите най-близки по-млади прияели. Те винаги ме посрещат и ме изпращат обратно с колата си. Взех самолета обратно към Сиатъл, през Берлин, Франкфурт и Филаделфия. Беше дълго (28 часа) пътуване, но аз бях напълно доволен от това извънредно пътуване до България. Това бе седмо по ред за последните 19.5 години, живейки в Сиатъл, САЩ. Моят дядо е живял и умрял в САЩ, без да се върне обратно в България за всички 51 години (1914-1965), оставяйки тук в Алтон, Илинойс. Съжалявам, че не носех навсякъде новия ми малкък цифров фотоапарат на всичките ми срещи, да правя снимки, защото направих това миналата година. Те са включени в албумите ми от миналата година. Никой не се променя за толкова кратко време. Някои от моите снимки от тази година са включени в настоящия блог албум, предимно от град София и Гърчиново..