WEST EUROPE BY PEUGEOT 304 CAR, SUMMER 1978

             First time we traveled around west European countries in 1966. Me - by american car Ford Falcon Futura on my way back from USA. Margy - by train to meet me (when I was already back in Bulgaria). This travel was limited to largest southwest European countries - France and Italy.

          Second time we organized our journey in the summer of 1972 by the same american car Ford through Bulgarian Touring Club and we took with us our closest friends Kapcheto and Vesko. We crossed Yugoslavia, Italy from Venice, Ravena (Easts Mediteranian) to Napoli, Capri (West Med.), Rome, Florence, Piza and Milano (in theMiddle) and Italian Riviera from  Genoa to Monte Carlo. All four we tried our luck for the first time in Casino Monte Carlo (lost our money) and continued to Lion and Paris. Entered West Germany in Strasburg and droved trough Darmstadt, Dortmund, Koln and Hanover to Wolfsburg, where we had friends. Crossed again West Germany trough Nurnberg and Munich, where in a week was opening of The 1972 Summer Olympic Games. We stopped to look at Olympic Stadium and old Centrum of the city of Minich and continued to Vien. After visiting the old palace (Shohnbrune) and climbing The Wien Wheel we drove back to Sofia.

          Third time we traveled in July 1978 with Margy together with  our teenager daughter Sylvia and extended our journey trough French Riviera from Monte Carlo, Nice, Cannes and Marcelle to Bartzelona. Crosed all Spain through Saragossa, Madrid and Toledo and stopped at  the cost of the Atlantic Ocean in Lisbon, Portugal. We had friend Manuela there, drove around Lisbon to Sintra, watched Portugal Corida (they don't kill the young bull) and on continued north coast to Coimbra. Crossed north Spain trough Valladolid and Burgos and stopped in the Bay of Biscay in France for swimming last time in the Atlantic Ocean. This time we crossed south France around Bordeaux and Lion and entered Swiss in Geneva. Drove through Bern, Lozana, Zurich and Basel and stopped for some days in Frankfurt on Main, where were living for 5 years my wife's sister and her husband (working in  German branch of Balkantourist) with their two sons.
        After relaxing some days we continued to Benelux (Belgium, Nederland and Luxemburg). Drove south to the Rock of Lorelei along the valley of Rein River, turned west on the valley of Mosel River and entered in 49 km long country of Luxemburg. Stopped in Brussels and Waterloo to see the Panorama of the last Battle of Napoleon. Droved North through Rotterdam, Hague and stopped Amsterdam (the third Venice, second is Petersburg - Russia, vesited in1973). Made one day journey by boat on the canals, saw the narrowest hose in the world - only 1 meter, 4 floors. Enjoyed the museum of Madame Tisseau (with the most representative figures of Fidel Castro, Stalin and Hitler). Drove back to Frankfurt, took our luggage and mother in low and continued to Sofia. This time we stopped in Salzburg, where was born Mozart and entered in Yugoslavia. After half day drive we were in Sofia.

         This was our longest journey in Europe - 35 days and visited 11 countries. But this time we had more money and slept not only in tent, but in some motels too. We with Sylvia met my wife in Rome on her way back to Europe after 2 years working in Africa. We had new French car Peugeot 304 and more equipment. We had taken many black & white photos and some color slides. Later in USA I digitalized almost all my color slides and with part of them made this blog album. Some of them are scratched, but more informative than black and white photos.

         Зa първи път пътувахме около западно-европейските страни през 1966 година. Аз - с американски автомобил Форд Фалкон Футура по пътя обратно от САЩ. Свалих колата от кораба "Юнайтед Стейтс "(натоварена в Ню Йорк)  и я докарах от Хавър през Париж, Лион, Алпите, Торино, Милано, Рим, Неапол, Венеция и Белград до София. Maрги отиде с влак през Югославия, Швейцария, Париж и Рим да ме посрещне някъде?!…Разрешиха и, когато вече бях в България. Това пътуване беше ограничено до най-големите югозападни европейски страни - Франция и Италия.

        Втори път организирахме нашето пътуване през лятото на 1972 г. със същата американска кола Форд чрез Българския Туристически Автомобилен Клуб (с големи връзки!…) и взехме с нас най-близките ни приятели Kaпчето и Веско, които вече бяха ходили в Италия предното лято. Пресякохме директно Югославия. Започнахме обиколката на Италия от Венеция. През Равена (Източния Средиземноморски бряг) до Неапол, с корабче до остров Капри (Западния Средизиземноморки бряг), по Аутостада ди Соле до Рим, Флоренция, Милано (в средата) и Пиза, и италианската Ривиера от Генуа до Монте Карло. Всичките четирима опитахме нашия късмет за първи път в казиното на Moнте Карло (изгубихме парите си) и продължихме през Лион за Париж. Влязохме в Западна Германия, през Страсбург и посетихме Дармщат, Дортмунд, Кьолн и Хановер до Волфсбург, където имахме приятели българи. Кръстосахме отново Западна Германия чрез Нюренберг и Мюнхен, където след една седмица бе откриването на Летните олимпийски игри 1972. Спряхме да разгледаме Олимпийския стадион и стария център на Мюнхен и продължихме до Виена. След посещение на двореца Шонбрун и качване на Виенското колело продълшихме директно обратно към София през Братислава и Белград.

          Трети път пътувахме през юли 1978 с Margy заедно с дъщеря ни 15 годишната Силвия и разширихме нашето пътуване из Западна Европа през Френската Ривиера от Монте Карло, до Ница, Кан , Сен Тропе и Марсилия до Барцелона. Пресякохме средна Испания през Сарагоса , където видяхме 400 кг. Олтар от чисто злато, докарано от Мексико. Отбихме се до Мадрид и Толедо и спряхме на брега на Атлантическия океан в Лисабон, Португалия. Имахме приятелка там от Мозамбик - Мануела . С нея обиколхме около Лисабон до старите дворци в Синтра, гледахме Португалска Корида (те не убиват младия бик, само го укротяват). Продължихме заедно с Маниела до университетския град на северния бряг – Коимбра, където ядохме най-хубавото поршунто при родителите и. Прекосихме сами Северна Испания през Валядолид и Бургос (където видяхме гроба на Сид) и спряхме в Бискайския залив във Франция да поплуваме за последен път в топлия и мътен там Атлантически океан. Този път пресякохме Южна Франция около Бордо и Лион и влязохме в Швейцария - в Женева. Продължихме през Берн, Лозана, Цюрих и Базел и спряхме за няколко дни във Франкфурт на Майн, където живееха за 5 години на жена ми сестра и, съпруга (работещ в Германския клон на Балкантурист) и двамата им сина.

     След почивка от няколко дни продължихме до Бенелюкса (Белгия, Холандия и Люксембург). Отидохме на юг към скалата на Лорелай по долината на Рейн, обърнахме на запад по долината на Мьозел и влязохме в 49 километровия (в диаметър) град-държава Люксембург. Спряхме в Брюксел и Ватерло да видиме Панорамата на последната битка на Наполеон. Продължихме на север през Ротердам, Хага и спряхме в Амстердам, третата Венеция. Втората е Санкт Петербург (Ленинград тогава) в Русия, посетена вече от нас в 1973). Направихме еднодневно пътуване с лодка по каналите на Амстердам, видяхме най-тясната сграда в света - само 1 метър, но на 4 етажа. Посетихме Музея на Мадам Tисо (с най-представителните фигури на Фидел Кастро, Сталин и Хитлер). Върнахме се обратно във Франкфурт, взехме си багажа и майката на Марги и продължихме обратно към София. Този път спряхме в Залцбург, където е роден Моцарт. Влязохме през Алпите в Югославия. След половин ден шофиране през Белград си бяхме обратно в София.

          Това бе нашето най-дълго пътуване в Европа - 35 дни и посетени 11 страни. Но този път имахме повече пари и спахме не само в палатка, но и в приятели, хотели и някои мотели. Ние със Силвия посрещнахме жена ми в Рим по пътя и обратно към Европа след 2 години работа в Мозамбик - Африка. Имахме нов френски автомобил Пежо 304 и повече оборудване. Направихме много черно- бели снимки и някои цветни диапозитиви. По-късно в САЩ аз дигитализирах почти всички цветни диапозитиви и с най-интересните от тях направих този блог албум. Някои от тях са избледнели, но са по-информативни от черно-белите снимки.