Pages

Sunday, November 1, 2015

THE HOLLY LAND 1 – JERUSALEM HISTORY, April 2014

 

           After visiting OAE – Dubai & Abu Dhabi, we with Margy decided to visit the Holly Land for all Christians –Jerusalem and travel around one of the oldest ancient and one of the youngest modern country in the world - Israel. 


         Jerusalem is one of the most ancient and sacred cities in the world. Because this city has become so very important to followers of the Jewish, Christian and Muslim faiths for thousands of years. The Old City and its Walls are recognized as a UNESCO World Heritage Site. Within the Old City is one of the most important sites in the world of Biblical archeology: the Temple Mount, which includes the Western Wall. The Church of the Holy Sepulcher is also located inside the Old City; it was constructed on Golgotha (Calvary), the site of Jesus' crucifixion and resurrection. The Old City also comprises the Muslim holy sites of the Dome of the Rock and al-Aqsa Mosque.
         The story of Judaism begins with Abraham. Abraham was born under the name Abram in the city of Ur in Babylonia in the year 1948 from Creation (circa 1800 BCE). He was the son of Terach, an idol merchant, but from his early childhood, he questioned the faith of his father and sought the truth. He came to believe that the entire universe was the work of a single Creator, and he began to teach this belief to others. According to ancient sources, Abraham shattered the
idols that were the conventional method of religious observance at the time. The one true Creator that Abram had worshipped called to him, and made him an offer: if Abram would leave his home and his family, then G-d would make him a great nation and bless him. Abram accepted this offer, and the covenant between G-d and the Jewish people was established. (Gen. 12). Abram, raised as a city-dweller, adopted a nomadic lifestyle, traveling through what is now the land of Israel for many years. G-d promised this land to Abram's descendants. But Abram was concerned, because he had no children and he was growing old. Abram's beloved wife, Sarai, knew that she was past child-bearing years, so she offered her maidservant, Hagar, as a wife to Abram. This was a common practice in the region at the time. According to tradition, Hagar was a daughter of Pharaoh, given to Abram during his travels in Egypt. She bore Abram a son, Ishmael, who, according to both Muslim and Jewish tradition, is the ancestor of the Arabs. (Gen 16). When Abram was 100 and Sarai 90, G-d promised Abram a son by Sarai. G-d changed Abram's name to Abraham (father of many), and Sarai's to Sarah (from "my princess" to "princess"). Sarah bore Abraham a son, Isaac (in Hebrew, Yitzchak), a name derived from the word "laughter," expressing Abraham's joy at having a son in his old age. (Gen 17-18). Isaac was the ancestor of the Jewish people. Abraham died at the age of 175.
        Along with God, it is the figure of Moses (Moshe) (c.1391 - c.1271 BCE) who dominates the Torah. Moses is born during the Jewish enslavement in Egypt, during a terrible period when Pharaoh decrees that all male Hebrew infants are to be drowned at birth. His mother, desperate to prolong his life, floats him in a basket in the Nile. Hearing the crying child as she walks by, Pharaoh's daughter pities the crying infant and adopts him (Exodus 2:1-10). The Jews' future liberator is raised as an Egyptian prince. Acting at God's behest, it is he who leads the Jews out of slavery, unleashes the Ten Plagues against Egypt, guides the freed slaves for forty years in the wilderness, carries down the law from Mount Sinai, and prepares the Jews to enter the land of Canaan. The law that Moses transmits to the Jews in the Torah embraces far more than the Ten Commandments. In addition to many ritual regulations. The Jews are instructed to love God as well as be in awe of Him, to love their neighbors as themselves, and to love the stranger-that is, the non-Jew living among them-as themselves as well.
         The greatest sin the Israelites collectively committed was the construction of the Golden Calf (in Ex. 32), intended to serve as a physical intermediary between them and God. Today, Jews do not venerate any holy relics or man-made symbols. But in the history of the Jewish people, there was one exception to this rule. One man-made object was considered intrinsically holy - the Ark of the Covenant. Constructed during the Israelites' wanderings in the desert and used until the destruction of the First Temple, the Ark was the most important symbol of the Jewish faith, and served as the only physical manifestation of God on earth. The construction of the Ark is commanded by God to Moses while the Jews were still camped at Sinai (Ex. 25:10-22; 37:1-9). The Ark was a box with the dimensions of two-and-a-half cubits in length, by one-and-a-half cubits in heights, by one-and-a-half cubits in width (a cubit is about 18 inches). It was constructed of acacia wood, and was plated with pure gold, inside and out. On the bottom of the box, four gold rings were attached, through which two poles, also made of acacia and coated in gold, were put. The family of Kehath, of the tribe of Levi, would carry the ark on their shoulders using these poles
        The biblical King David (c.1040 - c.970 BCE) of Israel was known for his diverse skills as both a warrior and a writer of psalms. In his 40 years as ruler, between approximately 1010 and 970 
B.C.E., he united the people of Israel, led them to victory in battle, conquered land and paved the way for his son, Solomon.
        David was the eighth and youngest son of Jesse from the kingly 
tribe of Judah. He. David began his life as a shepherd in Bethlehem. The first time David publicly displayed his courage was when, as an inexperienced boy armed with only a stick and a few stones, he confronted the nine-foot, bronze armored Philistine giant, Goliath of Gath. David made a slingshot, invoked God’s name, and killed the giant. After this, King David was successful in battle against the Philistines and later became King on the place of King Saul, who offered him his daughter Michal         for wife and late the Kingdom.
       The crowning achievement of
King Solomon's reign was the erection of the magnificent Temple in the capital city of ancient Israel - Jerusalem. His father, King David, had wanted to build the great Temple a generation earlier, as a permanent resting place for the Ark of the Covenant which contained the Ten Commandments. A divine edict, however, had forbidden him from doing so: "You will not build a house for My name," God said to David, "for you are a man of battles and have shed blood" (I Chronicles 28:3).
       
                                   


                      Artist’s rendering of Solomon's Temple

      The Bible's description of Solomon's Temple (also called The First Temple) suggests that the inside ceiling was 180 feet long, 90 feet wide, and 50 feet high. The highest point on the Temple that King Solomon built was actually 120 cubits tall (about 20 stories or about 207 feet).

 

           When Rome destroyed the Second Temple in 70 C.E., only one outer wall remained standing. The Romans probably would have destroyed that wall as well, but it must have seemed too insignificant to them; it was not even part of the Temple itself, just an outer wall surrounding the Temple Mount.

            What stopped the rampaging Roman army? Which structure was built of stones weighing up to 400 tons and capable of accommodating up to one million people? The answer to these questions is the Temple of Jerusalem. The Second Temple was not only awe inspiring because of its religious significance, but also for its physical dimensions, its grandeur and its bas the Roman generals sat surveying Jerusalem and considering the Temple’s future they hesitated before ordering its destruction. Jews, from that day to this, have yearned and prayed for its rebuilding, and tourists and religious people alike have come to behold the site on which it once stood.               When Rome destroyed the Second Temple in 70 C.E., only one outer wall remained standing. The Romans probably would have destroyed that wall as well, but it must have seemed too insignificant to them; it was not even part of the Temple itself, just an outer wall surrounding the Temple Mount. For the Jews, however, this remnant of what was the most sacred building in the Jewish world quickly became the holiest spot in Jewish life. Throughout the centuries Jews from throughout the world made the difficult pilgrimage to Palestine, and immediately headed for the Kotel ha-Ma'aravi (the Western Wall) to thank God. The prayers offered at the Kotel were so heartfelt that gentiles began calling the site the “Wailing Wallsite the “Wailing Wall.”

                                  
              The Temple Mount is the trapezoid-shaped, walled-in area in the southeastern corner of the Old City of Jerusalem. The four walls surrounding it date back – at least in their lower parts – to the time of the Second Jewish Temple, built at the end of first century B.C.E. These huge supporting walls, partly buried underground, were built around the summit of the eastern hill identified as Mount Moriah , the site traditionally viewed as the location of where Abraham offered his son Isaac as a sacrific In Muslim tradition, the place is also identified as the "furthermost sanctuary" (Arabic, masjid al-aksa) from which of the Prophet
                                                 
              Mohammed, accompanied by the Angel Gabriel, made the Night Journey to the Throne God (The Koran, Sura Al-Isra’ 17:1). Throne God (The Koran, Sura Al-Isra’ 17:1).
             Following the destruction of Jerusalem by the Romans in the year 70, the area of the Temple was deliberately left in ruins (first by the Romans, then by the Byzantines). This desecration was not redressed until the Muslim conquest of the city by the Caliph Omar ibn al-Khattab in 638. He ordered the clearing of the site and the building of a "house of prayer".
             Some 50 years later, the Umayyad Caliph Abd al-Malik built the Dome of the Rock to enshrine the outcrop of bedrock believed to be the "place of the sacrifice" on Mount Moriah. He (or his son, the Caliph al-Walid I) also built the large mosque at the southern end of the Haram, which came to be called al-Aksa after the Koranic name attributed to the entire area.
                        
              The Dome of the Rock is an architectural expression of the ascendancy of Islam. The interior glass mosaics in the drum and dome contain representations of Byzantine imperial jewelry, and one of the ornate inscriptions affirms that God is One and not three; and that Jesus was an apostle of God and His Word, and not His son.
               The shrine stands on or near the approximate site of the Jewish Temple (though scholars disagree whether it was the Holy of Holies or the Altar that stood on the site of the rock). It has even been suggested that the Temple building stood 80 meters further north, on the site of the small 16th-century Qubbat al-Arwah (Arabic, Dome of the Winds or Spirits) on an east-west axis with the present Golden Gate.
             The exterior of the Dome of the Rock has undergone several restorations. The exterior tiles were last restored in 1963; the gold-leafed dome in 1994).
             During the 1948 Israeli War of Independence, Jordan retained control over Jerusalem's Old City and the Temple Mount and subsequently refused entry to the area to any Jewish person. During the 1967 Six-Day War, the Israeli Defense Forces conquered Jerusalem and liberated the Temple Mount, reclaiming Jewish control over the area for the first time since the destruction of the Second Temple.e and the known location of the two Jewish Temples
            Within the area of the Temple Mount there are about 100 different structures from various periods. The most important of them are Dom of the Rock and al-Aksa Mosque.
             The Dome of the Rock (Arabic, Qubbat al-Sakhra) is one of the most recognizable architectural glories of the world. The design of the building is basically Byzantine - double octagonal ambulatories encircling the Holy Rock. A shrine and not a mosque, it is the third holiest place in Islam after the Ka’aba in Mecca and the Prophet’s Mosque in Medina.
         The Old City of Jerusalem is surrounded by 2 miles long honey colored walls, remarkably intact. The Turkish ruler Suleiman the Magnificent Was responsible for most of the remains today ot the walls constructed during 1538-41.Other parts date back to the crusaders (11 century) and other even back to the last Jewish King Herod (1st cent.). The walls represent layer by layer of history. There are 8 gates to the Old City: 7 opened to people and cars. Belief is that the eight Golden date (sealed by the Muslims in the 7th century), will open on “Judjment Day”?!...
          The gates are known by their Arab, Jewish and English names.  Moving clockwise along the Northern Wall:
1. Damascus Gate;
2. Herods’Gate,
3. St.Stephen’s Gate; 
 4. The Golden Gate;
5. Dung Gate;
6. Zion Gate;
7. Jafa Gate and
8. The New Gate (opened 1987) to the Christian Holy Sites of The Old City.
        The old City is divided in 4 Quarters: Jewish, Moslem, Christian and Armenian (they are Christians too).
              
         The Mount of Olives is a secret place for both Jewish and Christians.”And when they had sing a hymn, they went out to the Mount of Olives” (Matt.26:30). Many events took place here during the Passion Week. The Garden of Gethsemane, where Jesus spent his last hours praying before he was arrested, lies at the foot of the Mountain. To get there Jesus crossed the Kidron Valey. There are several splendid churches in this sacred place. The Groto of Agony is not far from the Tomb of the Virgin Mary and the Church of the Saint Mary Magdalene.
          Mount of Zion is the site of some very important events in the Gospel, including the Last Supper in the Upper room. Mount Zion is also the site ot the Dormition Abbey, where Saint Mery fell into “eternal sleep”. In the Mount Zion is the Tomb of King David (with 2 entrance- for men and women ?!...).In the same yard is old Jewish Synagogue  and monument of David like singer).
           Via Dolorosa is believe to be the last road Jesus walked carrying the heavy wooden cross to the Golgotha (the place of the Scull) to be crisifyied.
         The best way to follow the Via Dolorosa, or way of suffering, is to enter Lion's Gate (St. Stephen's Gate) from the eastern side of the City (beside the Temple Mount). This is the route Christians believe Jesus traveled carrying the cross from his trial to the place of his crucifixion and burial.  The 14 stations commemorate incidents along the way. The first seven stations wind through the Muslim Quarter. The last five are inside the Church of the Holy Sepulcher. The tradition of following the Via Dolorosa dates to the Byzantine period.
Station I -- The place where Pontius Pilate's judgment hall once stood and Jesus was condemned to death.
Station II -- The Monastery of the Flagellation where Jesus was given the cross.
Station III -- The spot where Jesus fell under the weight of the cross for the first time.
Station IV -- Where Mary came out of the crowd to see her son.
Station V -- Simon the Cyrene was taken out of the crowd by the Romans to help Jesus carry the cross.
Station VI -- Recalls the tradition of Veronica stepping up to Jesus and wiping his face.
Station VII -- Where Jesus fell for the second time.
Station VIII -- The place where Jesus consoled the women of Jerusalem.
Station IX -- Where Jesus fell for the third time.
Station X -- Jesus is stripped of his garments.
Station XI -- Jesus is nailed to the cross.
Station XII -- The place where Jesus died on the cross.
Station XIII -- The spot where Jesus' body was taken down.
Station XIV -- The tomb of Jesus.
                  The Church of the Holy Sepulcher is revered by Christians as the site of the death, burial, and resurrection of Jesus Christ. In the 4th century, Helena, the mother of Emperor Constantine and a convert to Christianity, traveled to Palestine and identified the location of the crucifixion; her son then built a magnificent church. The church was destroyed and rebuilt several times over the centuries. The building standing today dates from the 12th century.
         Control of the Church of the Holy Sepulcher is zealously guarded by different denominations. The Greek Orthodox, Roman Catholics, Armenians and Copts are among those that oversee different parts of the Church. In the 12th century, fighting among different denominations over who should keep the key to the church led the Arab conqueror Saladin to entrust the key to the Muslim Nuseibeh and Joudeh families.
          Today, eight centuries later, the 10-inch metal key is still safeguarded in the house of the Joudeh family. Every morning at dawn, Wajeeh Nuseibeh, who took over the job of doorkeeper from his father 20 years ago, picks up the key and opens the massive wooden church doors. Every night at 8:00 p.m. he returns to shut and lock them.
      


Светата земя 1 – История на ЙЕРУСАЛИМ, Април 2014 г.

 
                                  (Translation in Bulgarian:)

      След като посетихме ОАЕ-Дубай и Абу Даби, ние решихме да посетим през Април 2014 и Светата земя за всички християни – Йерусалим и да обиколим една от най-старите древни и едновременно една от най-младите модерни страни в света - Израел.

       Йерусалим е един от най-древните и свещенни градове в света. Поради това като този град е станал толкова важен за последователите на еврейската, християнската и мюсюлманската религии за хиляди години. Старият град и стените му са признати като световно културно наследство на ЮНЕСКО. В рамките на стария град е едно от най-важните места в света на Библейската археология: Храмовият хълм, който включва западната стена. Църквата на Божи гроб се намира вътре в стария град. Изградена е на Голгота на мястото на Разпъването на Исус и Възкресението. Старият град включва също и мюсюлманското светилище Купола на Рока и джамията al-Aqsa.


       Историята на юдеизма започва с Авраам. Авраам е роден под името на Аврам в града на Юр във Вавилония през 1948 г от създаването (около 1800 пр.Н.Е). Той е син на търговец на идоли Терач. От ранно детство той поставя под въпрос вярата на баща си и търси истината. Авраам стига до убеждението, че цялата вселена е работата на един творец, и той започва да предава това убеждения на другите. Според древните източници, Авраам разби идолите, които са били конвенционалния метод за религиозно съблюдаване по това време. Единственният създател, почитан от Аврам го призова и му прави предложение: Ако Аврам напусне дома си и семейството си, тогава Бог ще направи евреите велик народ и ще ги благослови. Аврам приел тази оферта, и Завета между Господ и еврейския народ е създаден. (Битие 12). Аврам, отгледан като жител града приел номадски начин на живот, пътувал през местата, които са сега земята на Израел в продължение на много години. Бог обещава тази земя да Аврамовите потомци. Но Аврам е загрижен, защото нямал деца а той остарява. Аврамовата любимата съпруга, Сарайа знаела, че тя е последните детеродни години, така че тя предложила слугинята си Хагар като съпруга на Аврама. Това е била често срещана практика в тези земи по това време. Според преданието Хагар е била дъщеря на Фараона, дадена на Аврам по време на пътуванията му в Египет. Тя ражда на Аврама син, Исмаил, който, според мюсюлманската и еврейската традиция, е прародител на арабите. (Gen 16). Когато Аврам бил на 100 години и Сарайа на 90, Бог обещава на Аврам син от Сарайа. Бог сменя Аврамовото име на Авраам (баща на много) и Сарайя на Сара (от "моята принцеса" към "принцеса"). Сара ражда на Авраам син, Исак. Исак (на иврит, Yitzchak) е име, получени от думата "смях," изразяване на Авраам радост че има син в на стари години. (Gen 17-18). Исак става прародител на еврейския народ. Аврам умира на 175 годишна възраст. Заедно с Бог, той е фигурата на Moses (Моше) (1391 - 1271 пр.н.е.), който доминира Тората. Moses е роден по време на еврейското поробване от Египет, по време на един ужасен период, когато Фараонът постановява, че всички момчета "иврит” (еврейчета) бебета трябва да се удавят при раждането. Майка му, отчаяна да удължи живота му, го пуска да плава в кошница в реката Нил. Чувайки че плаче дете, както тя се разхождала по брега, дъщерята на Фараона съжалява новороденото и го приема да го отгледа (изход 2:1-10). Еврейският бъдещ Освободител е провъзгласен като египетски принц. Действайки по Божия повеля, той е оня, който извежда евреите от робство, изпраща десет чуми срещу Египет, ръководи освободените роби за четиридесет години в пустинята. Довежда ги до планината Синай и евреите навлизат в Ханаанската земя през реката Йордан. Закона, който Moses предава на евреите в Петокнижието обхваща много повече от Десетте заповеди. В допълнение към много ритуални регламенти Евреите са инструктирани да го обичат като Бог, както и се бояли от него. Да обичат съседите си като себе си и да обичат непознатите-тоест, не-евреите, живеещи сред тях, като себе си .
Големият грях израилтяните
, колективно извършен е изграждането на златния Телец (идол) (в напр. 32), предназначен да служи като физически посредник между тях и Бог. Днес евреите не почитат всички Свети реликви или изкуствени символи. Но в историята на еврейския народ, имало едно изключение от това правило – Кивотът (Ковчега на Завета). Построен по време на странстванията на израилтяните в пустинята и използван до разрушаването на първия храм, Кивотът е най-важният символ на еврейската вяра и служи само като физическото проявление на Бога на земята. Изграждането на Кивота е заповядано от Бог на Moses, докато евреите все още са били на лагер в Синай (напр. 25: 10-22; 37:1-9). Ковчегът е кутия с размерите на две и половина cubits по дължина, с един и a половина cubits на височина, и един и половина cubits на ширина (cubit е около 18 инча – 45 см.). Тя е изработена от ситимово дърво и е покрита с чисто злато, отвътре и отвън. На дъното на кутията има четири златни пръстени , през които са били пуснати два пръта, също направени от акация и покрити в злато. Семейството на Kehath на племето на Леви, ще носят ковчега на раменете си, използвайки тези пръти.

       Библейският King David (1040 - 970 пр.н.е.) на Израел е известен със своите разнообразни умения като воин и като писател на Псалмите. В своите 40 години като владетел, между приблизително 1010 and 970 г. пр.н.е. той обединил народа на Израел, и ги довел до победа в битките, завладял земята около Йеросалим и проправил пътя за сина си, Соломон .
       David е осмият и най-младият син на Джеси от царското
племе на Юда. Той, David започва живота си като овчар в Витлеем. За първи път David доказва смелостта си с това, че като неопитно момче, въоръжено само с тояга, прашка и няколко камъка, той изправен на двата си крака, среща бронзово бронирания филистимец гигант Голиат на Gath. David опъва прашката, позовава се на името на Бога и убива гиганта. След това, David води успешна битка на евреите срещу филистимците и по-късно става крал на мястото на цар Саул, който му предлага дъщеря си Михал за жена и по късно кралството. След него е коронясан цинът му Соломон.
      
По време на царуването на
Цар Соломон е изграждането на великолепен храм в столицата на древния Израел - Йерусалим . Баща му, King David, искал да построи голям храм едно поколение по-рано, като постоянно място за изложение на Кивота - ковчега на завета, които съдържат Десетте божи заповеди).
       Художествено творение е бил Храмът на Соломон В Библията в описанието на Соломоновия храм (наричан също първият храм) се предполага, че вътре таванът е 180 фута (54 м.)
дълъг, 90 фута (27 м.) широк и 50 фута (15 м.) висок. Най-високата точка на храма, построен от цар Соломон е била всъщност 120 лакътя висок (около 207 фута – 62 м.).
        Когато Рим унищожава Вторият храм в 70. сл.Хр., само една външна стена остава постоянна. Римляните вероятно не са унищожили тази стена, защото трябвало да изглежда твърде незначителна за тях; не е била дори част на храма. Просто - външната стена около Храмовия хълм . Какво спира вилнеещата Римска армия? Коя структура е изградена от камъни с тегло до 400 тона и способна да събере вътре до един милион души? Отговорът на тези въпроси е Храмът на Йерусалим. Вторият храм е не само страхопочитание, вдъхновяващо заради неговото религиозно значение, но и за неговите физически размери, неговото величие. Бан римският генерал седял в Йерусалим and обмислял бъдещето на храма. Той се поколебал преди да поръча неговото унищожаване. Евреите, от този ден насам жадували и се молели за неговото възстановяване. Туристите и религиозните хора идват и сега да гледат мястото, на който е бил построен. Когато Рим унищожава втория храм през 70 г. само една външна стена остава неразрушена. Римляните вероятно ще са унищожили тази стена както и другите, но тя трябва да е изглеждала твърде незначителни за тях; не е дори част на храма, а просто външната стена около хълма на храма. За евреите обаче, този остатък от това, което е било най-свещената сграда в еврейски свят бързо става най-святото място в еврейския живот. През вековете евреите от целия свят правили своето поклонение в Палестина и веднага се отправяли за "котел ха-Ma'aravi" (западната стена), за да благодарят на Бога. Молитви, предлагани в "котела” са толкова прочувствен, че езичниците започнали да викат на местото "плача Wallsite"- "Стената на плача".Храмовият хълм е с формата на трапец, зарден със стени в в югоизточния край на стария град на Йерусалим. Четирите стени около него датират – поне в техните по-ниски части – от времето на втория еврейски Храм, построен в края на първия век пр.н.е. Тези огромни подкрепящи стени, частично погребани под земята, са били построени около средата на върха на хълма за източната част, идентифициран като хълма Мория.
   Местото традиционно се предполага като местоположението, където Аврам, предлага неговия син Исаак като жертвопроношение според мюсюлманската традиция. Мястото също е определено като "Отдалеченото светилище" (арабски, Масджид ал-aksa), от което пророкът Mohammed, придружени от Angel Gabriel направили за една нощ пътуване до Божия престол ( Корана, сура Ал-Isra' 17:1). Престола на Бог ( Корана, сура Ал-Isra' 17:1).
         След унищожаването на Йерусалим от Римляните през 70 г. площта на храма е била съзнателно оставена в руини (първо от римляните, след това от византийците). Това оскверняване не е било премахнато до мюсюлманското завладяване на града от халиф Omar ибн ал-Хатаб в 638 г. Той нарежда изчистването на местото и изграждането на "молитвен дом".
          Някои 50 год. по-късно Умаиад Халиф Абд Ал-Малик построил Купола на Рока, за да увековечи местото върху скалата, където се смята, че е"мястото на жертвоприношенията" на хълма Мория. Той (или неговият син, Халиф Ал-Уалид I) построява голяма джамия в южния край на Харам, която започнала да се нарича Ал-Aksa по името според Корана, приписано на цялата площ.
       Куполът на Рока (скалата) е архитектурен израз на надмощие на исляма. Стъклени мозайки в барабана (кръглата стена) и купола съдържат представители на византийските имперски бижута, и един от богато украсени надписи потвърждава, че Бог е един а не три; и че Исус е бил апостол на Бога и неговото слово и не негов син.
       Храмът стои върху или близо до приблизителното място на еврейския храм (макар че някои учени не са съгласни дали е Светая Светих или олтара, който стоеше на мястото на скалата). То дори се предполага, че сградата на храма стояла 80 метра по-нататък на север, от мястото на малък от 16-ти век Qubbat Ал-Arwah (арабски, купол на ветровете) на оста изток запад с настоящата Голдън Гейт (Златна врата).
      Външната страна на Купола на Рока е претърпяла няколко реставрации. Вътрените плочки последно са били възстановени през 1963 г., , златистият купол - през 1994 г.
     По време на израелската 1948 Война за независимост , Jordan запазва контрола над Йерусалим - Стария град и храмовия хълм и впоследствие е отказано влизане в района на еврейски лица. През 1967 г. през Шестдневната война Израелските отбранителни сили превземат Йерусалим и освобождават Храмовия хълм. Възстановяват еврейски контрол над областта за първи път след унищожаването на втория храм. Вечe е известно местонахождението на Двата еврейски храма.

        В зоната на Храмовия хълм има около 100 различни структури от различни периоди. Най-важните от тях са Купола на рока and Ал-Aksa джамия.

       Куполът на Рока (Арабски, Qubbat Ал-Sakhra) е един от най-разпознаваемите архитектурни паметници на света. Дизайнът на сградата е основно византийски - двоен осмоъгълник опасва Свещената скала. Светилище и не джамия, това е третото най-свято място в исляма след Ka'aba (Гроба на Мохамед) в Мека и джамията на пророка в Медина.
          Стария град на Йерусалим е заобиколен от 2 мили (3.2 км.) дълга бкрепостна стена, забележително непокътната. Турският Султан Сюлейман Великолепни е отговорен за голяма част от останките, днес oт стените изградени през 16 век (1538-41. Други части датират от кръстоносците (11 век) и трети, дори обратно до последния еврейски цар Ирод (1 век). Стените представляват слой след слой на историята.
        Има 8 порти в стените на стария град: 7 са отворени за хора и автомобили. Вярва се , че осмата Голден Гейт (Златна Врата (запечатана от мюсюлманите през 7 век), ще се отвори на "Judjment ден"(Страшния съд)?! ..Портите са известни с техните арабски, еврейски и английски имена. По посока на часовниковата стрелка по протежение на северната стена те са:
1. Дамаската порта;
2.Портата на Херод (Ирод),
3. Св.Стефан порта;
4 Голдън Гейт (Златната Врата);
5. Тор порта;
6. Сион порта;
7. Jafa порта and
8. Нова врата (отворена 1987 г.) към християнските свети места на стария град.
        Старият град е разделен на 4 квартала: Християнски, Еврейски, Мюсюлмански и Арменски (те са християни също, населени след геноцида на Арменците от Турция в 1900 г.
           
Маслиновият хълм е свещено място за евреи и християни. " И когато те са имали да пеят химн, излязоха на Маслиновиия хълм"(Matt.26:30). Много събития се провеждат тук през Страстната седмица. Гетсиманската градина, където Исус прекарва последните часове да се моли преди да е бил арестуван, се намира в подножието на хълма. Има няколко прекрасни църкви в това свещено място. Groto (Пещерата) на агонията е недалеч от гробницата на Дева Мария и църквата на Свети Мария Магдалена.          Хълмът на Сион е на мястото на някои много важни събития в Евангелието, включително Тайната вечеря в Горната стая. Хълмът Сион е също мястото на Абатството на Успението, където Свети Дева Mария паднала във "вечния сън". В хълма Сион е гробницата на King David (с 2 входа-за мъже и жени?! ...). В същия двор е старата еврейска синагога и паметника на David като певец.         Виа Долороса, както се се вярва да е бил последният път на Исус, носейки тежкия дървен кръст на Голгота да бъде разпънат.
           Най-добрият начин да излезете на Виа Долороса, тъй, или Пътя на страданието, е да влезете през Лъвската порта (St. Stephen порта) от източната част на града (стената около Храмовия хълм). Това е маршрутът, християни вярват, че Исус е пътувал по него при пренасянето на кръст от съдебната зала до мястото на разпятието и погребението. 14 станции отбележат инциденти по протежение на пътя. Първите седем станции мнават чрез мюсюлманския квартал. Последните пет са вътре в църквата на Божи гроб:
Станция І - мястото, където е била залата на Римския Губернатор Пилат Понтийски, в която е взето решението и Исус е осъден на смърт чрез разпъване на кръст.
Станция II - Манастирът на Flagellation където Исус е взел кръста.
Станция III - мястото където Исус паднал под тежестта на кръста за първи път.
Станция IV--където Мери излиза от тълпата да види сина си.
Станция V--Simon (Петър) е взет от тълпата от римляните да помогне на Исус да носи кръста.
Станция VI--припомня традицията на Вероника да застане пред на Исус и да избърши лицето му.
Станция VII--когато Исус пада за втори път.
Станция VIII - мястото където Исус утешава жените на Йерусалим.
Станция IX--където Исус пада за трети път.
Станция X - Исус е лишен от дрехите си.
Станция XI - Исус е закован на кръста.
Станция XII - мястото където Исус умира на кръста.
Станция XIII - мястото където тялото на Исус е било свалено от кръста.
Станция XIV - гробницата на Исус.
     Църквата на Божи гроб е почитана от християните, като мястото на смъртта, погребението и възкресението на Исус Христос. В 4-ти век Елена, майката на Византийския император Константин възприела християнството, пътува до Палестина и идентифицира местоположението на разпъването на кръста. Заедно със сина си построили великолепна църква. Църквата е била разрушен и възстановена няколко пъти през вековете. Сградата, която стои днес, датира от 12 век.
        Контролът на църквата на Божи гроб е ревностно пазен от различни религиозни групи. Гръцки православни, католици, арменци и копти са сред тези, които наблюдават различни части на църквата. През 12 век борбата между различните вероизповедания била"Кой трябва да пази ключа от църквата" принуждава арабския завоевател Саладин да повери ключа на мюсюлманските Nuseibeh и Joudeh семейства. 
          Днес осем века по-късно, 10-инчовият метален ключ е все още запазен в къщата на семейството на Joudeh. Всяка сутрин на разсъмване, Wajeeh Nuseibeh, който поема работата на пазителя на портите от баща си преди 20 години, взима ключа и отваря вратите на масивната дървена църква. Всяка вечер в 8:00 ч. Той се връща да ги затвори и я заключва.