The Klamath Indian Tradition describes the collapse of the mountain and the formation of the caldera as the outcome of a tremendous battle between spirit gods. After the battle, medicine men gave thanks for the victory in sacred song. The lake was called GUIWAAS (a most sacred place), known as a place of power.
On 1853, three gold prospectors happened upon the lake while searching for a legendary gold mine. Miner John Wesley Hillman pronounced it the bluest water he had ever seen. After a vote, the group named it DEEP BLUE LAKE. In time, the lake was forgotten.
In 1862, a second party of prospectors chanced upon the Lake. On their return, group leader Ghauncey Nie wrote a brief article in the Jacksonville Oregon Sentinel. In the first published description of the lake, Nie wrote “The waters were a deeply blue color, causing us to name it BLUE LAKE.
In 1865 hunters supplying game to a wagon road crew “rediscovered” the lake Soldiers and civilians working on the road went to see it. Sergeant Orson Stearns climbed down the caldera and reached the lake, followed by Captain F.B. Sprague. Sprague suggested the name it LAKE MAJESTY.
In 1869, Jacksonville newspaper editor Jim Sutton and several others decided to explore the lake by boat. A canvas boat was constructed and lowered to the water. Five people visited Wizard Island and spent several hours exploring the cinder cone. In Sutton’s newspaper article describing the trip, he called the lake “CRATER LAKE”. which is the present name of the lake.
Crater Lake is known for its unique clarity, purity a brilliant color. Formed in a caldera, the basin of an erupted volcano. It is the deepest fresh water lake in the United States. The lake is filled by rain and snowmelt. No streams empty into the lake bringing sediment that would cloud the water.
Water clarity is measured by determining the lowest depth at which the 8 inch black and white Secchi disk can still be seen by the human eye. The water is blue, because longer wavelengths of sunlight (red, yellow and green) are absorbed by water. Blue light is not absorbed by water well. It trikes the water and is scattered and redirected back from the lake depths to our eyes.
We knew about the existence of Crater Lake by some documentary film on Smithsonian channel on cable TV and had in mind to visit it some day. It is on the southern border on our neighbor state Oregon with Nevada. After driving 725 miles for 12 hours from Sedona , AZ to Tahoe Lake, CA we decided to divide the way from Lake Tahoe to Seattle, WA (730 miles, another 12 hours) on 2 equals parts. It happened the Klamath Falls, OR is on the middle. It is small country town between 2 lakes - Upper Klamath Lake and Lake Eauna, connected with some Link River with small water falls. North of them is the famous Crater lake.
We reach our "Budget Motel" early afternoon, booked the room, left our luggage ant continued driving north on Highway 97. After 1 hour and 70 miles we reached Crater Lake, high in the mountain on the bottom of the crater of erupted volcano. On the south part of the lake there are some mountain hotels and parking for the thousands of tourists visiting the lake all year around. In the late afternoon there were some hundreds visitors. There are also some Crater Lake trolley buses for tourists without cars. After looking to all direction, making tens of photos with both digital cameras we drove some miles to south-west part of the crater to see and take more photos of the island from short distance and the lake from the top of crater. We drove back in dark to the motel satisfied in full for seeing this unique beauty of the Nature. Next morning we drove west till connect with I-5 and crossed Oregon around Portland and all Washington state without any stopping. After 42 days in hot southern states we returned back to our cool Seattle, WA.
Кламатските индиaнци описват пропадането на планините и образуването на кратера като последствие от гигантската битка между духовете. След битката Лечителят благодари за победата със свещенна песен. Езерото бива наречено “ГИУААС” ( най-свещенното място), познато като източник на мощност.
Прес 1853 три златотърсения се случват около езерото, по време на търсенето на легендарната златна мина. Миньорът Джон Уисли Хилман го првъзгласява “най-синята вода”, която някога е виждал. След гласуване групата го проваггласява като “ДЪЛБОКО СИНЬО ЕЗЕРО”. С времето езерото бива завравено.
В 1862 втора група златотърсачи работила около езерото. След връщането им техният водач Ганси Нии написва кратка статия в Джаксонвил Орегон Сентинел. В първата публично описване на езерото, Нии пише “Водите бяха дълбото син цвят, причината да го наречем СИНЬО ЕЗЕРО”.
В 1865 ловци доставяйки игри на строителите на пътя на вагоните “преоткрили” езерото. Войници и цивилни работещи на пътя отишли да го видят. Сержант Орсон Стърнс слязъл долу в кратера и досигнал до езерото, последван от Капитан Ф.Б. Спраг. Спраг предложил да го нарекът ЕЗЕРО МАЖЕСТИ (БЛАГОРОДИЕ) .
В 1869 издателят на вестник Джаксонвил Джим Съттон и някои други решили да проучат езерото с лодка. Ветроходна лодка била построена и спусната до водата. Пет души посетили Остров Визърт и прекарали няколко часа проучвайки пепеливия конус. В статията на Съттон във вестника описвайки проучването, той го нарича “КРАТЕР ЛЕЙК - ЕЗЕРОТО НА КРАТЕРА”, което е сегашното име на езерото.
Кратер Лейк е познато с неговата уникална прозрачност, чистота и брилянтен цвят. Формирано в кратер, в басейна на изгаснал вулкан. То е най-дълбокото сладководно езеро в Съединените Щати. Езерото се пълни от дъжд и снеготопене. Никакви потоци не се вливат в езерото, донасящи мътилки, които биха затъмнили водата.
Водната прозрачност е измервана с определянето на най-ниската дълбочна, на която 8 инча (20 см) черно- бял диск на Сечи може още да бъде видян от човешко око. Водата е синя, защото по-дългите дължини на вълната на слънчевата светлина (червена, жълта и зелена) са погълнати от водата. Синият цвят не се поглъща добре от водата.Той прониква във водата, разсейва се и отразява от дълбочините и се връща обратно в нашите очи.
Ние знаехме за съществуването на Кратер Лейк от някакъв документален филк на Канала на Симсониънс в кабелната телевизия и си бяхме наумили да го посетим някой ден. То е на южната граница на нашия съседен щат Орегон с Невада. След шофиране 725 мили (1250 км) за 12 часа от Седона, Аризона до езерото Тахо, Калифорния, ние рехихме да разделиме пътя от Езерото Тахо до Сиатъл, щата Вашингтон на 2 равни части. То се случи Кламат Фолс, Орегон да е по средата. Той е малък провинциялен град между 2 езера – Горно езеро Кламат и езеро Еауна, свързани с Линк Ривър с малък водопад. На север от тях е прочутото Кратер Лейк.
Ние стигнахме до нашия “Бъджет Мотел” рано следобяд и наехме стая. Оставихме си багажа и продължихме да пътуваме на север по Хай Уей (автомагистрала) 97. След 1 час и 70 мили ние достигнахме Кратер Лейк, високо в планините, на дъното на избухнал вулкан. В южния край на езерото има планински хижи и паркинги за хилядите туристи, посещаващи езерото през цялата година. През късния следобед имаше наколко стотин посетители. Има също няколко Тролейбуса (автобуси) за туристите без коли. След расглеждане във всички посоки и правене на десетки снимки с двете камери отидохме с колата на няколко мили до югозападната част на кратера да видим и направим снимки отблизо на Острова и на Езерото от върха на Кратера. Върнахме обратно до мотела по тъмно, напълно доволни от виждането на тази уникална красота на Природата. Следвашата сутрин продължихме на запад до сливането с Хай-Уей АЙ-5, пресякохме Орегон покрай Портланд и целия шат Вашингтон без спиране. След 45 дни в горещите южни щати ние пристигнахме обратно в нашия хладен Сиатъл, Вашингтон.
